Петъчна среща с Деян Донков

Деян Донков

© Дневник

Деян Донков

За него казват, че може да изиграе лумпен и гад, а същевременно е най-откритият и наивен човек. Роден във Видин завършва НАТФИЗ през 1997 г. и за няколко години успява да спечели над четири награди за мъжка и поддържаща роля, а името му е достатъчно да вкара тълпи фенки в театъра. Деян Донков - лицето на младия български театър. Очарователен и брутален, деликатен и дистанциран, мил и студен - той е Отело и Дон Жуан, той е роденият във Ветил или Платонов. Той е забавният безработен от филма "Емигранти" и озверелият полицейски инспектор от "Изпепеляване". За него театърът не е мисия, а състояние.


---------------------


За първи път го срещнах през 90-те по късата отсечка между "Раковски" и "Гурко", там където суетата и модата се преплитаха, а първокурсниците, наредени по витрините на НАТФИЗ доказваха своята дарба със звуци и жестове.




Хората вече шушукаха за него - той е красив, нo май и талантлив. А тълпи от момичета се пощипваха около него за цената на един поглед. Дали изгря звезда и колко дълго ли ще свети - потъркваха ръце колегите с небляскава кариера. Докато през 1999 г. спечели "Аскеер" за изгряваща звезда за Валмон в "Опасни връзки" на реж. Десислава Шпатова - представление, което обърна погледите към едно ново поколение режисьори и актьори. Ученик на проф. Крикор Азарян, но не съвсем. Първо е приет при проф. Енчо Халачев, но записва магистърска степен при Крикор Азарян, която се оказва не точно според закона "Исках да имам преподавател, който не те ми отредиха, а аз да съм си го избрал", отсича Динката. Оттам последва и покана за щатен актьор в трупата на Военния театър и няколко години работа с "моя духовен баща" Крикор Азарян. Киното също не остава назад: 2001 г. се снима в "Огледалото на дявола", после идва "Подгряване на вчерашния обяд", "Емигранти" и "Изпепеляване". А от три години е вече в трупата на Народния театър - едно лелеяно място за повечето актьори в България.


Как е по-добре - да си на щат или на свободна практика днес?



- Няма борса за актьорите по принцип. Не се гледат всички спектакли и за момента няма много смисъл в свободната практика.


Седнали сме на едно от централните кафенета на Варна, градът, който се превръща в театрална сцена всеки юни, а фестивалната атмосфера се разлива чак до морето. Динката оглежда многозначително сервитьорката. Белият каскет и тъмните очила са го барикадирали и затова го моля да свали очилата.


Мислил съм си понякога да обикалям градовете, да си направя представление - продължава той. И на мен ще ми е приятно да пътувам и ще се чувствам по-жив, защото, когато дълго време останеш на щат единствено и само в театъра, почваш да зацикляш, може да мухлясаш. Обичам да сменям. Като съм дълго време на едно място, почвам да се чувствам някак ограбен, затворен едва ли не.


Е, защо се махна от "Армията"?


- Това не е за споделяне, там историите са други - лични. - И аз не искам да превръщам разговора в психосеанс.


Първата му роля на професионална сцена е на Сальонин в "Три сестри" на реж. Стоян Камбарев.


Ние преди всичко бяхме приятели. Лека му пръст, той ми е любим режисьор. Всичко беше много точно, защото той е математик в работата си. Беше ми любопитно да го наблюдавам как репетира дори с хора от обслужващия персонал, които носеха самовари. Те влизаха в някакви точни моменти и ставаха действащи лица.


Но учителят в живота му е Крикор Азарян - самураят в професията, който поставя избора пред него "да имаш или да бъдеш". Така за по-малко от 10 години в театъра Деян Донков работи с едни от най-силните режисьори днес, между които Крикор Азарян, Стоян Камбарев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Лили Абаджиева, Деси Шпатова и Явор Гърдев. От лабораторния театър на "Сфумато" в "Долината на смъртната сянка", където играе Дмитрий Карамазов, до танцовото представление на Камен Донев "Финале гранде" Деян Донков успя да внуши, че е актьор с голям диапазон.


Как би определил работата си с толкова различни режисьори?


- Всъщност ми е трудно да ги определя, но от Крикор знам, че за да се прицелиш хубаво и точно, трябва да видиш през режисьора представлението, защото то е в него. Дори той нещо да се забатачи, да не знае къде е. Динката става все по-разсеян. Сивите му очи се приплъзват по хората на площада. Не е от най-приказливите, но пък има съкрушаващ чар.


Мъчим разговора, защото не си говорим откровено. Като гледах "Крал Лир" на Явор Гърдев, нещо се смутих от представлението.


- И аз така. Като каза за работа с режисьори, не може да се каже, че съм работил с Явор, защото почти не сме репетирали. Имало е три месеца репетиции, ама е малко без съдържание положението. И на мен ми прозвуча кухо цялото нещо. И дори тая маска, която нося, аз си я измислих три дена преди премиера. А сега на последното представление си направих експеримент. Свалих си маската по време на спектакъла, в действие, там накрая, когато Корделия е мъртва, аз я внасям и се разкривам. По-точно махам маската - бам и я свалям - разпалено ръкомаха.


Ти си измисляш детайлите?


- Аз си ги измислям във всяка роля. Понеже с повечето режисьори се познаваме и сме близки и си имаме взаимно доверие. Дори понякога измислям цели сцени като решения.


За представленията на Лили Абаджиева ли говориш?


- Да.


Ролята на Отело?


- Какво ролята на Отело - какъв е въпросът?


Ааа, значи внимаваш... (смеем се)


- Тогава проблемът беше с Коко (пенсионираха по болест проф. Крикор Азарян и десетки хора на изкуството застанаха в негова подкрепа - бел. авт.). Беше странен репетиционен процес, непоследователен.


Дали има цензура в театъра днес е въпрос, на който Деян отговаря уклончиво. Имало всичко в театъра и шуробаджанащина, както навсякъде, а той репетира и играе - друго не прави. А трябва ли?



Има ли звезди в България?


- Сигурно Азис и Слави Трифонов са звезди и мутрите, които се избиват по улиците. Ако бях звезда, щях да искам да карам порше, но това в България е глупост.


Спомних си, че Деян Донков печели през 1999 г. за изгряваща роля "Аскеер", после САБ 2001 г. за най-добра мъжка роля за Лазар в "Бая си на бълхите" на Крикор Азарян, САБ 2003 г. за най-добра мъжка роля за Платонов в "Платонов" на Лили Абаджиева и "Аскеер" 2004 г. за поддържаща роля за Беляев в "Месец на село" на Маргарита Младенова. Често беше поставян и използван в ролите на мъжкаря, плейбоя, който лесно опитва и лесно се отказва. А после дойде "Роден във Витил" на Иван Добчев, където изпъкна в актьорската му природа една друга чувствителност на човек без защити, лесно раним и невинен. Казва, че за всяка роля се подготвя чрез сетивата си и първите впечатления често излизат най-верни, а после му хрумват много други неща, но първият прочит остава най-силен. Обича да се загрява физически преди представления и да се чувства готов. За ролята си на ченге във филма "Изпепеляване" се обучава даже в полицейска академия.


Най-много ми помага това, че обичам да го правя. Удоволствие ми е да работя. И хората, с които съм се срещал в театъра, всъщност са повече талантливи, отколкото неталантливи, даже и текстовете.


Тези дни на фестивала много се коментират т.нар. млади и талантливи в Народния театър, но се учудих, че точно тях ги нямаше на чуждите спектакли.



- Ами вероятно за тях това не е най-важното. Махмурлук някакъв. Аз много се радвам, че гледах унгарското представление ("Чайка") и това ми осмисли много неща. Време има за всичко, и за забавления. А може би са се уплашили от дължината - три часа и половина. А може би поради много причини. Но то всяко бедствие никога не е само поради една причина. Изобщо това е някаква глупост. А и мнение изказват после. За "Хамлет" например - аз си излязох, аз такива неща не харесвам. А ти гледал ли си такива неща преди това? Не! Ами как тогава такива неща не харесваш, като ти за първи път ги виждаш. Това се някакви смели мнения, а и съдят. - За първи път виждам яд в очите му.


Ти извървя дълъг път от "Една любов на Жуан" на Деси Шпатова, до "Дон Жуан" на Ал. Морфов, който ще излезе тази есен. Каква е разликата между тогава и днес?


- Сега се чувствам по-обръгнал. Тогава бях по-разпален, по-търсещ. Сега може някоя хрумка да ми дойде.


И на 32 години си обръгнал? Значи ли, че нямаш провокации?


- Ами често няма. А трябва да има във всяко нещо, което почваш. Ако не, сам търсиш да се провокираш, иначе става машинално, което обезсмисля нещата. Но, общо взето, колкото повече работиш, толкова повече разбираш колко не знаеш.


А какъв е Дон Жуан сега?


- Самоубиец. Просто той е също бунтар, поне аз така го усещам. В един момент брутална натура, но винаги истински, в друг момент много нежен. При Шпатова не помня какъв беше. Сега съм на 32 години, но не се връщам назад. Не си мисля какво съм преживял, какво ми се е случило, коя година в кой театър съм бил. Гледам да върви - такъв съм.


А коя е ролята, която чувстваш най-близко до себе си?


- Странно - много. Може би Отело - там се чувствам най-себе си. Много даже.


Ревността?


- Всеки в един момент може да стане всякакъв. На мен ми е смешно, когато се каже ей, този е такъв. Как така ще кажеш за някой човек, че е такъв. Той е всякакъв.



Ревността мотивира действията на Отело.



- Той е убиец. Това е по-лошото, защото ревността... аз си направих такава формула, когато го репетирахме. Ревността не е равна на смърт, а Отело ги изравнява.


И аз съм изпитвала ревност, но го смятам за загуба на време.


- Но е възможно пак да я изпиташ. Сигурен съм, че не искаш, че никой не иска, но стигаш до нещо, а после може пак да го изпиташ.


Какво очакваш следващия сезон освен "Дон Жуан"?


- Нямам нищо за момента. Грети искаше нещо да говори с мен за някаква готина, силна мъжка роля (реж. Маргарита Младенова - следващата й проект е по "Програма Стриндберг" пиесата "Г-ца Юлия" бел. авт.)


На теб силни роли ли ти дават?


- Аз, общо взето, съм готов и ми е интересно и приятно във всякакви роли да пробвам. Даже напоследък много ми се играят абсолютно леки и смешни неща, защото човек иска да си отдъхна от това товарене. Сега ми се играят някакви комедии.


Четеш ли книги?


- Да, по темата. Например Достоевски, когато работихме "Братя Карамазови", "Играчът на рулетка" например, но той режисьорът почина. (Руският реж. Виктор Пази предстоеше да постави в театър "Сълза и смях", но почина в хотелската си стая в София.) Натрупвам знания и опит в движение, защото не го правя с някаква умисъл. Сега трябва непременно да натрупам това или онова. Поне досега съм имал непрекъснато работа в театъра и съм имал за какво да мисля.


Новата роля в живота ти е на баща?


- Много приятна (смее се). Много го обичам малкия Деян. Днес става на половин година и това е много нежно чувство. Бях на раждането, снимах с камерата - беше секцио. Страхотно.


С какво те промени бащинството?


- Това е тази любов, която изпитвам. Това е новото - да обичам повече от себе си. Вечер да го изкъпеш. Малкия Деян е много добър - спи, много яде, много се смее.


Това обаче не го е направило уседнал, ходи на репетиции, вечер - къпане на бебето, понякога следобедни разходки, излиза или не излиза и не се чувства затворен, а е оставил нещата да се случват. Представя си как ще ходи на море с малкия Деян, а той ще се отдава на четене. Мисля си, че Динката е чудна смесица от мъж и дете, а не е ли това в природата на актьора?


Хубаво е да обичаш някой друг повече от себе си.


- Да, но да обичаш себе си е гот. Това е до края на живота.


Дали има любим български актьор не е точно - от всеки се учи по нещо, но виж Шон Пен и Тим Рот са най-любимите. Иска му се да пробва нови и различни неща, даже е готов да експериментира с начинаещи режисьори. Как става това, когато си на щат - ами просто не казваш на никого, а после, като излезе представлението, е пред свършен факт.


Въпреки че сега има слухове, че всички театри щели да станат щатни... но в крайна сметка това не е единствената професия. Ако зацикля нещо, мога спокойно да не се занимавам с театър. А ако ми се правят престъпления, ще правя престъпления. Аз от малък съм си такъв - обичам да си бушувам.


Първият гонг изсвири и двамата се отправяме към театъра. Фестивал е.

Ключови думи към статията: